Утеха

3 мая 2014 г., 02:16

Поэзия » Оды и поэмы

5.0 / 1

511 0 1

Взирам се в прозореца,
по който светкавично една след друга,
сякаш в безспирен бяг,
със страшна сила се забиват капки от нестихващия дъжд.
Не виждам, макар погледнеш ли ме ще речеш,
че книга съм зачела и с главна роля съм в нея,
а аз съм нейде другаде, далеч...
Дъждът не спира, изгубих представа откога вали,
носи ми надежда и напомня за несбъднати мечти, пречиства ме и вдъхновява,
в следващия миг ме натъжава и успокоява.
А в прозореца се отразяват неизричани на глас слова,
една надежда, също и една тъга. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Феята на дъгата
***

Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
Падение и Спасение

В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
Бэ О Гэ

Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »