Привърших Лъки, втори том за теб,
прислугата когато ме покани
и ето, с мене идва Феб -
да разтълкува думи неразбрани...
Излъгал тe приятелят предраг
и ти му мяташ черната верига,
но не с нож, а с етикет на враг,
че тътриш чуждата интрига.
Но защо остава анонимен
и как така сравняваш го с Юда -
с един замах мигът интимен
се срива само под принуда!?
В книгите аз всичко съм описал -
подробно, мило, откровено:
конкретното е с ясна мисъл,
която пази всичко съкровено.
Затуй спокойно! Нямам вяра
на лепнатите, чужди етикети -
интригата остава си за мяра
на хора, мислещи, че са поети.
© Валери Рибаров Все права защищены
Ако приятелите не се предаваха, как щеше да съществува предателството?!
Поздрав!