9.11.2006 г., 11:16 ч.

Утешение към Лъки!  

  Поезия
597 0 9



Привърших Лъки, втори том за теб,
прислугата когато ме покани
и ето, с мене идва Феб -
да разтълкува думи неразбрани...

Излъгал тe приятелят предраг
и ти му мяташ черната верига,
но не с нож, а с етикет на враг,
че тътриш чуждата интрига.

Но защо остава анонимен
и как така сравняваш го с Юда -
с един замах мигът интимен
се срива само под принуда!?

В книгите аз всичко съм описал -
подробно, мило, откровено:
конкретното е с ясна мисъл,
която пази всичко съкровено.

Затуй спокойно! Нямам вяра
на лепнатите, чужди етикети -
интригата остава си за мяра
на хора, мислещи, че са поети.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Христо!
    Ако приятелите не се предаваха, как щеше да съществува предателството?!
    Поздрав!
  • Здравей, Роси! Ама защо си ми изтрила съавторството от този коментар? Хубава работа!? Но такъв дебат му ударихме на това предателство, пардон приятелство!
  • Здравей, Ласка!
  • Към Креми!
    Съгласен съм, но така да запее, че и другият да похване в същия ритъм, нали?
  • Много хубав стих, Валери!!! Поздрави!!!

    Приятелите не се предават. Иначе не са били такива.
  • Направих Мози, откровение
    с успех безспорен - двоен,
    за което, с уважение,
    ти изпращам поздрава си зноен.

    Той описва много точно
    поведенческата деградация
    и го прави не задочно -
    втори път чрез разговор в градация.

    Тенденцията е актуална
    за началото на този век,
    сочеща съдба банална
    на разнищвания Не-човек.

    Но каква е мойта изненада-
    твоят глас изпада в екстаз,
    че не виждаш, че в ада,
    продългжавам да оставам аз.
  • Поздрави!
  • В отговор на Кити:

    Приятелството е безкраен спор:
    кой повече от другия обича
    и, вплели в поглед нежен взор,
    всеки с дарове големи тича.
    Тук на щедрост всеки има право,
    устремен към своето сърце
    и чрез другия напредва здраво,
    стискащ предани ръце.
    Този спор решение няма -
    цялостта е неговата мяра,
    както тайната голяма,
    раждаща в сърцата вяра.
    - С нежния и мил отпор
    се развихря този спор.
  • Когато си наранен или обиден е хубаво да имаш приятел до теб! Приятел, който те разбира и цени. Който не съди, а е там до теб! Поздрави
Предложения
: ??:??