(След нощна смяна в Ученическо общежитие)

Накит дискретен и без подателя -

поздрав божи, изричан от утринни птици.

Най-свежа зараза от таз благодат,

аз цяла предавам я на учениците.

Спуща на тялото си колесника,

вперен, поривът първи в най-земното чисто;

топъл зародиш да вложи при стика -

с нежно копване, всекиму, който поиска.

Аз храбро залагам на мис "Сполука".

Мъртви калища, калници и кадилаци

стъпкват нозете ми в перверзна навалица.

Какво ли нататък ще им се случи?

Плътно плъпнала плът - самоделни величия

от парвенюта, разпръскват угроза.

Аз, напук, щастливея от лоши поличби;

Времето в мен е добро без прогнози.

Изкуството свише ли ми е поръчано? -

свещенодействувам със занаята.

Аз нам реставрирам лицата до слънчево,

взел за модел Божеството  в децата.

И мен самия са ми достатъчни

две-три намерени думи за сетния стих,

за да свърне към нас от Необята

пролетно-прелетен в щурма си речитатив.