(След нощна смяна в Ученическо общежитие)
Накит дискретен и без подателя -
поздрав божи, изричан от утринни птици.
Най-свежа зараза от таз благодат,
аз цяла предавам я на учениците.
Спуща на тялото си колесника,
вперен, поривът първи в най-земното чисто;
топъл зародиш да вложи при стика -
с нежно копване, всекиму, който поиска.
Аз храбро залагам на мис "Сполука".
Мъртви калища, калници и кадилаци
стъпкват нозете ми в перверзна навалица.
Какво ли нататък ще им се случи?
Плътно плъпнала плът - самоделни величия
от парвенюта, разпръскват угроза.
Аз, напук, щастливея от лоши поличби;
Времето в мен е добро без прогнози.
Изкуството свише ли ми е поръчано? -
свещенодействувам със занаята.
Аз нам реставрирам лицата до слънчево,
взел за модел Божеството в децата.
И мен самия са ми достатъчни
две-три намерени думи за сетния стих,
за да свърне към нас от Необята
пролетно-прелетен в щурма си речитатив.
© Вълчо Шукерски Всички права запазени