УТРО
Розин дъх душата ми погали
тук, сред цветните лехи заспали.
И вятър тих, и полъх нежен.
На гларус вик, небе безбрежно...
Сама, далече от тревоги,
сред безгранична красота,
за миналите дни си спомням,
за теб, за нас и любовта.
© Желязка Дракалиева Все права защищены
Поздрави за хубавото стихо!Привет от koli4a!