Здравей, мое утро!

Родено

на безкрайния свят в кръговрата,

от черната паст на нощта

и пурпурния плам на зората.

От роса напоено,

блестяща с милиони слънца.

Понякога весело-ведро,

като звънкия смях

на щастливи деца.

Понякога тъжно и мрачно

като паяк самотен

в студен, празен дом.

Или безнадеждно-трагично

като разбит от прибоя

стар вълнолом.

От лъчи озарено,

от свенливата ласка на новия ден.

И уви, натъжено,

от тъмните демони

и горчиви заблуди,

на които сме в плен.

От илюзорни победи

и подвизи луди

достигани само насън.

От позорните бягства

към миражния свят на съня.

От злини, светотатство,

наказващи с болка деня.

Понякога буйно и свежо

Като цвете планинско

непокорно поникнало

на облян в слънце склон.

Друг път замислено-мъдро

Като древен оракул,

седнал на каменен трон.

Озарено, красиво,

упоено с аромат на кафе,

или тъжно и вяло...

Крайна точка, победа

на неспирно вселенско махало...

Ще те чакаме вечно

защото си ново начало.