30 мар. 2011 г., 14:05

В бялата стая... 7 

  Поэзия
647 1 10

 

 

 

 

 

Премина пролетта и знойното ми лято...

Не бях на птица зов. Не бях морето синьо.

За кратко ти дойде във есенния залез

и бяла обич бе в прииждащата зима.

 

 

Когато вечерта се ражда в белоснежност,

снежинките ме милват със твоята ръка,

с очите ти искрят - доверие и нежност,

и с топлата ти обич целува ме сълза.

 

 

Под снежния воал повдигам се на пръсти -

да те достигна искам, високо, над греха.

Да бъдем заедно разпънати на кръста,

за да оставим обич на нашите деца.

 

 

 

 

 

 

 

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??