Премина пролетта и знойното ми лято...
Не бях на птица зов. Не бях морето синьо.
За кратко ти дойде във есенния залез
и бяла обич бе в прииждащата зима.
Когато вечерта се ражда в белоснежност,
снежинките ме милват със твоята ръка,
с очите ти искрят - доверие и нежност,
и с топлата ти обич целува ме сълза.
Под снежния воал повдигам се на пръсти -
да те достигна искам, високо, над греха.
Да бъдем заедно разпънати на кръста,
за да оставим обич на нашите деца.