26 окт. 2017 г., 01:57

В центъра на бялото 

  Поэзия
626 4 8
Насреща ми е само дълга зима,
а в центъра на бялото си ти.
Сърцето ми е пълно като виме,
но после се изпразва. И боли.
А после пак се пълни и прелива
през прага, под земята, над града…
Вали над мен снега и ме покрива.
Отдолу презимувам и раста…
Но скоро се разпуквам и изтичам
през тялото на някоя река.
И пак ме няма. Нищо не обичам.
Не искам, не разбирам, не звуча. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Все права защищены

Предложения
: ??:??