Насреща ми е само дълга зима,
а в центъра на бялото си ти.
Сърцето ми е пълно като виме,
но после се изпразва. И боли.
А после пак се пълни и прелива
през прага, под земята, над града…
Вали над мен снега и ме покрива.
Отдолу презимувам и раста…
Но скоро се разпуквам и изтичам
през тялото на някоя река.
И пак ме няма. Нищо не обичам.
Не искам, не разбирам, не звуча. ...