В друго лято
пак ще те обичам
и пак към тебе
ще вървя...
В узрелите жита
ще тичаме
и пак ще бъде
по-красив света.
Но днес е късно
и събрани са житата,
останала е необрана
само някъде коприва.
Не бих се колебала
и през нея боса
към тебе бих затичала,
и със коси разпуснати,
превърнала се бих
във самодива,
ако знаех, че очакваш ме
във края на полята...
Аз знам: ще бъде някога!
Със мен ще бъдеш някъде,
далеч от тук...
Във друго лято!
21.08.2015 г.
© Таня Иванова Все права защищены