В друго лято

пак ще те обичам

и пак към тебе

ще вървя...

В узрелите жита

ще тичаме

и пак ще бъде

по-красив света.

Но днес е късно

и събрани са житата,

останала е необрана

само някъде коприва.

Не бих се колебала

и през нея боса

към тебе бих затичала,

и със коси разпуснати,

превърнала се бих

във самодива,

ако знаех, че очакваш ме

във края на полята...

Аз знам: ще бъде някога!

Със мен ще бъдеш някъде,

далеч от тук...

Във друго лято!

21.08.2015 г.