13 янв. 2008 г., 02:05

В една привидно спокойна вечер 

  Поэзия » Любовная
1302 0 5
Когато стихвам във вечерната омая
и с нежен тон в сърцето ми тупти,
тогава е часът, аз зная,
когато споменът за теб ме посети.

Бавно сетивата се отпускат.
Блажено беше в твоите ръце.
И тръпката не ме напуска
от ритъма на твоето сърце.

Сякаш пак си сгушен ти до мене
и тихо в мрака си шептим.
Спира и забързаното време,
спокойно миговете да делим.

"Спри се! Отвори очи!"
"Далече е от мен, нали?
Остави ме, реалност, не ме мъчи.
И без това в душата ми вали!"

© Ина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??