Когато стихвам във вечерната омая
и с нежен тон в сърцето ми тупти,
тогава е часът, аз зная,
когато споменът за теб ме посети.
Бавно сетивата се отпускат.
Блажено беше в твоите ръце.
И тръпката не ме напуска
от ритъма на твоето сърце.
Сякаш пак си сгушен ти до мене
и тихо в мрака си шептим.
Спира и забързаното време,
спокойно миговете да делим. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse