7 окт. 2011 г., 15:03

В Храма 

  Поэзия » Любовная
674 0 6
В църквата, прашен, стоя пред Иконата.
Тихо си тръгвам. Хич не ме спирайте...
Есенно слънце деня ми подгонва
и само пред Господ утеха намирам...
Грешен съм, Боже - това е цената!
Тя е далече... Няма намиране...
За какво ми е, Боже, днес Светлината?!
Скрий ме в земята! Така се умирало...
Аз ще издъхна под Твойта Икона...
Недей да ме жалиш! Сълзата не струвам...
Дяконът лудо камбаните гони,
а аз само, Боже, сърцето си чувам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Все права защищены

Предложения
: ??:??