27 мая 2016 г., 15:24  

В кадифето на Душата ти 

  Поэзия » Любовная
656 1 18

В кадифето на душата ти

 

Сънувах, че те няма

и до точка в точка се смалих.

Бях в съня си глухоняма,

а оглушах от дивия си вик.

 

Уж точка - а с криле!

Кръжа, вклинена в необята

и ронех по едно перце,

а те надипляха Земята

 

в огнено, фламенково ветрило,

и станах на китара в небесата,

сърцето - до кармин се разкървило,

струните разплака със перцата.

 

И дръннаха китарени вселени,

Луната се търкулна на дайре,

очите ти - отново тъй зелени

под миглите ми пиеха кафе.

 

А в мен - поли размята в мургав танц

една танцьорка смугла, непозната -

стъпките ù - огън! (Цигански ù елеганс)…

и преспива в кадифето на душата.

 

Рене

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??