В кадифето на душата ти
Сънувах, че те няма
и до точка в точка се смалих.
Бях в съня си глухоняма,
а оглушах от дивия си вик.
Уж точка - а с криле!
Кръжа, вклинена в необята
и ронех по едно перце,
а те надипляха Земята
в огнено, фламенково ветрило,
и станах на китара в небесата,
сърцето - до кармин се разкървило, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse