7 нояб. 2010 г., 18:36

В коприната на русите ми къдри 

  Поэзия » Другая
5.0 / 15
774 0 11
Смутено нещичко ми шепнеш,
тъй тихичко, като във детски сън,
и се усмихва тъжната ни вечер,
и някак си по-леко ни разделя.
Разстила лекокрили балдахини,
извезани със звезден пламък,
а в тъмните прозорци на раздялата
мъглата се стопява като сън.
Ще стихнат звуците дъждовни
и ще остане тишината... ти... и аз.
И ще обгърна раменете ти самотни
с коприната на русите ми къдри. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Предложения
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...

Ещё произведения »