yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
7 nov 2010, 18:36

В коприната на русите ми къдри 

  Poesía » Otra
726 0 11

Смутено нещичко ми шепнеш,

тъй тихичко, като във детски сън,

и се усмихва тъжната ни вечер,

и някак си по-леко ни разделя.

 

Разстила лекокрили балдахини,

извезани със звезден пламък,

а в тъмните прозорци на раздялата

мъглата се стопява като сън.

 

Ще стихнат звуците дъждовни

и ще остане тишината... ти...  и аз.

И ще обгърна раменете ти самотни

с коприната на русите ми къдри.

 

Смутено нещичко за сбогом шепнеш,

тъй тихичко – като във детски сън.

Когато ме повикаш, осиротял без нежност,

в съня ти ще съм кротичко полегнала,

без сам да си усетил,

че винаги съм била там.

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??