Как бързо отлитат годините – ято изплашени птици
от звън на камбана в зори.
Смях и сълзи – жалоните бяха на нашата младост,
а после изчезнаха някъде.
Смели мечти – звезди пътеводни, зовяха за подвиг
и бързо се скриваха в тъмното.
Може би ти, прагматико заклет, без порив и чувство,
идеал си на нашето време.
А ние пак в лабиринта познат тихо мъдруваме –
напред ли, назад ли, с кого, накъде?
Каква ли е тази цел и съдба – като сива скала,
в зори, все да чакаме изгрева? ...