В кръчмата...3
В ритъм дрънкаща китара
и прегракнал саксофон
със мелодията стара,
бяха музикален фон...
Тук на миналото, (често
и не канени дори),
Демоните ни посрещат,
но се случват и добри...
А във кръчмата крайбрежна
аз бях оня „стар” моряк,
със лулата неизбежна
стъпил в тази нощ на бряг...
Кръстопът на ветровете
в кръчмата ме завъртя,
но гневът на боговете
вече стихнал бе в нощта...
Оцелял на урагана
във зловещото око
„морска болест” тук ме хвана,
но и проумях защо...
... Ще ми липсват: всеки вятър,
но и всеки мамещ бряг...
... На вълните в необята
незатихващият бяг...
Ще ми липсва хоризонта,
всъщност: Времето отвъд,
щото спра ли да го гоня
аз ще тлея в тиха скръб...
Болката ще ме измъчва
свила волната душа
и ще трябва цяла бъчва
с вино да я утеша...
... но и още: сто певици
да ми пеят за страстта,
(отвъдморски хубавици
огнени във любовта)
че във кръчмите моряшки
в буря сигне ли до бряг
пие ром във водни чаши:
– всеки оцелял моряк!...
12.06.2016./ Едно време в Океана
© Коста Качев Все права защищены