В кръчмата...3

В ритъм дрънкаща китара

и прегракнал саксофон

със мелодията стара,

бяха музикален фон...

Тук на миналото, (често

и не канени дори),

Демоните ни посрещат,

но се случват и добри...

А във кръчмата крайбрежна

аз бях оня „стар” моряк,

със лулата неизбежна

стъпил в тази нощ на бряг...

Кръстопът на ветровете

в кръчмата ме завъртя,

но гневът на боговете

вече стихнал бе в нощта...

Оцелял на урагана

във зловещото око

„морска болест” тук ме хвана,

но и проумях защо...

... Ще ми липсват: всеки вятър,

но и всеки мамещ бряг...

... На вълните в необята

незатихващият бяг...

Ще ми липсва хоризонта,

всъщност: Времето отвъд,

щото спра ли да го гоня

аз ще тлея в тиха скръб...

Болката ще ме измъчва

свила волната душа

и ще трябва цяла бъчва

с вино да я утеша...

... но и още: сто певици

да ми пеят за страстта,

(отвъдморски хубавици

огнени във любовта)

че във кръчмите моряшки

в буря сигне ли до бряг

пие ром във водни чаши:

– всеки оцелял моряк!...

12.06.2016./ Едно време в Океана