В късен час се подминах завинаги
и от болката в миг изтрезнях.
В този тъмен живот без постигане,
всеки звук е акорд онемял...
Още помниш навярно, че имахме
малък кей засаден от мечти.
Беше щастие ти в недоимъка,
аз - портрет с неугледни черти.
Беше храм и пристъпвах забулено
да достигна до твоя олтар.
Но изтече си времето буренно -
въглен тлеещ от стихнал пожар.