8 mar 2018, 13:11  

В късен час 

  Poesía
760 13 10

В късен час се подминах завинаги
и от болката в миг изтрезнях.
В този тъмен живот без постигане,
всеки звук е акорд онемял...

Още помниш навярно, че имахме
малък кей засаден от мечти.
Беше щастие ти в недоимъка,
аз - портрет с неугледни черти.

Беше храм и пристъпвах забулено
да достигна до твоя олтар.
Но изтече си времето буренно -
въглен тлеещ от стихнал пожар.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уникално и силно въздействащо! Прибирам си го и ще си го чета отново! Поздрави!
  • "Беше щастие ти - в недоимъка,
    аз портрет с неугледни черти."
    Различен си-както винаги! Т.Е. уникален
  • Поздравления за хубавия стих , Младене!
  • Тъгата може да бъде красива и пречистваща! Прекрасно, както винаги!
  • На фона на тази носталгична и малко тъжна картина се отразява силует на нещо красиво, което няма как да се заличи, защото го е имало! Благодаря ти, Младене!
  • Ако е имало пожар, въглените никога не изгасват напълно и най -неочаквано могат да пламнат отново...Прекрасен,съкровен стих, Младене!
  • И все пак има нещо останало"въглен тлеещ от стихнал пожар".
  • Сякаш си развил моята мисъл, че понякога трябва човек и сам себе си да обича! За да не тъгува после по небрежно изгубени малки щастия....
  • Прекрасно...
    Всичко с времето си...
    Нито цветята цъфтят по-рано, нито пък слънцето изгрява по-късно...
  • Красив и докосващ стих, Младене!
Propuestas
: ??:??