Настъпи краят на деня, нощта събуди
в мене всичките заспали страхове.
Те нощем плачат, да не бъдат чути,
плачат тайно като страдащо дете.
В стаята студена аз прегърнах мрака
и почувствах - в мен настъпи есен.
Все забравям, че часовникът тиктака,
все забравям, че животът не е лесен.
Спомням си, щом мракът ме обгърне,
лятото си тръгне и пак дойде есен.
Зная, слънцето зората ще ми върне,
ала белегът ще бъде вечно пресен.