2 июл. 2009 г., 20:49  

В миманса 

  Поэзия » Любовная
836 0 17
(На Я.)
Щом камината топли само себе си,
време е огъня да загася,
на въглените да спра да вярвам,
време е да почистя от пепелта.
Между нас криволичи възбудена,
но самотна до ужас струйка дим.
Код намерих за лабиринта й.
С ново име от днес те кръщавам –
Един без значение...
За Единствен - звезда не успя да запалиш -
явно герой от миманса си... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Предложения
: ??:??