2 jul 2009, 20:49  

В миманса 

  Poesía » De amor
796 0 17

(На Я.)

 

Щом камината топли само себе си,

време е огъня да загася,

на въглените да спра да вярвам,

време е да почистя от пепелта.

Между нас криволичи възбудена,

но самотна до ужас струйка дим.

Код намерих за лабиринта й.

С ново име от днес те кръщавам –

Един без значение...

За Единствен - звезда не успя да запалиш -

явно герой от миманса си...

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??