Morbidia (Кати)
4 18
18 июл. 2012 г., 09:19

В нищото 

  Поэзия
903 0 2

Тишина и плахо ридание. Крещи,
но вече спря и се разлива звукът в
нищото.
Самота, а после мълчание,
едва ли е трудно да дишаш.
На пресекулки по две в небето
изтръгват се частиците.
Мълча, а те говорят, тежко е
да умират в 
нищото.
Летя леко, почти вървя, но докосвам небето.
Безшумен, светът се простира, а аз забележимо
разчупвам земята.
Смях се отделя от дробовете ми,
бели са нощите под нежния кремиран небосвод.
Хили се ехидно вселената, а плаче животът, смисълът загива в
нищото...

© Кати Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??