18 jul 2012, 9:19

В нищото 

  Poesía
1028 0 2
Тишина и плахо ридание. Крещи,
но вече спря и се разлива звукът в
нищото.
Самота, а после мълчание,
едва ли е трудно да дишаш.
На пресекулки по две в небето
изтръгват се частиците.
Мълча, а те говорят, тежко е
да умират в
нищото.
Летя леко, почти вървя, но докосвам небето.
Безшумен, светът се простира, а аз забележимо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кати Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??