Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
256 396
21 мая 2015 г., 00:23  

В нощта без път 

  Поэзия » Философская
520 0 0
Почти нечут среднощен стон
и в мрака – глас отчаян, плах,
през улиците без подслон,
не плачех, а безспир вървях.
Вървях без път, но все напред,
отчаян бях, но устремен;
в нощта, студена като лед,
към Теб вървях, а Ти към мен.
Но в нощната безлюдна шир,
в света до лудост опустял
не найдох дирения мир,
а найдох старата печал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Предложения
: ??:??