21 may 2015, 0:23
В нощта без път
Почти нечут среднощен стон
и в мрака – глас отчаян, плах,
през улиците без подслон,
не плачех, а безспир вървях.
Вървях без път, но все напред,
отчаян бях, но устремен;
в нощта, студена като лед,
към Теб вървях, а Ти към мен.
Но в нощната безлюдна шир,
в света до лудост опустял
не найдох дирения мир,
а найдох старата печал.
и в мрака – глас отчаян, плах,
през улиците без подслон,
не плачех, а безспир вървях.
Вървях без път, но все напред,
отчаян бях, но устремен;
в нощта, студена като лед,
към Теб вървях, а Ти към мен.
Но в нощната безлюдна шир,
в света до лудост опустял
не найдох дирения мир,
а найдох старата печал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
