27 окт. 2011 г., 15:13

В нозете на дъжда 

  Поэзия » Другая
615 0 16
Не може никого така да моли...
но не от гордост, нито суета.
Каквото във сезона си да стори,
от птичи полети остават ú пера.
Но може със дъжда да си говори
и с него да изплаче всеки вик,
дори да шепне, знае - ще излее
събраното от болката в триптих.
По златното ще се познае,
в уюта шепотен на листите.
В дъбравите ще издълбае
лика си, скрит от горчивините. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??