Леглото ми без тебе е студено,
а нощите са страшни призраци,
лежа и чакам утрото смирено,
а във очите ми блестят сълзи.
Вълна от мисли плува във главата
и търси своя залив от мечти,
за да прогони смело самотата -
заключена в бетонните стени.
Усещам допира на твойто тяло
и нежните ти устни от сатен,
а слънцето отдавна е изгряло,
настъпил е очакваният ден.