Ще чакам аз да дойде куриера,

с писмата – не, че са за мен.

И леко ще го щипна по ревера,

ще кажа: Друже, добър ден!

Тогава той ще се усмихне,

искри от радост ще се разлетят.

И тихичко до мен ще седне,

за разговор, за сетен път.

В закачки времето минава,

летят минутите като стрела

и днешния работен ден си заминава,

а с него тръгва си и Любовта.

Но нищо, утре пак ще дойде,

ще седне тихичко до мен,

часът от времето ни заедно,

превръща се в прекрасен ден.