Ще чакам аз да дойде куриера,
с писмата – не, че са за мен.
И леко ще го щипна по ревера,
ще кажа: Друже, добър ден!
Тогава той ще се усмихне,
искри от радост ще се разлетят.
И тихичко до мен ще седне,
за разговор, за сетен път.
В закачки времето минава,
летят минутите като стрела
и днешния работен ден си заминава,
а с него тръгва си и Любовта. ...