В очакване на следващото лято

Въртят се непрестанно, един след друг, сезоните.

И ето- нашто лято си отива.

Ще се усили вятърът. Листата ще подгони,

гората с жълта шума ще застила.

Ще потече вода по улици засъхнали

и вадички, напукани от жега.

Ще напои треви и корени пресъхнали,

щя я попий земята, като нега.

Разпасан и разюздан, ще духне севернякът.

Ще засвисти на воля във комина.

А вътре, свит на топка, ще дреме котаракът.

Ще мърка пред горящата камина.

Снегът ще се разтапя. И от вода препълнени,

ще запреливат медните улуци.

От звуците им звънкащи, под китеници вълнени,

ще спят до късно малките ни внуци.

И преди още пролет, красива, да настъпи-

земята с пъстра дреха да обкичи,

из под снега натрупал, свенливо, ще напъпи

и ще разцъфне първото кокиче.

Морето ще ни вика, разпенило вълните-

на толкоз много спомени, богато.

И с вечния си ритъм ще отброява дните,

в очакване на следващото лято.