В очакване на следващото лято
Въртят се непрестанно, един след друг, сезоните.
И ето- нашто лято си отива.
Ще се усили вятърът. Листата ще подгони,
гората с жълта шума ще застила.
Ще потече вода по улици засъхнали
и вадички, напукани от жега.
Ще напои треви и корени пресъхнали,
щя я попий земята, като нега.
Разпасан и разюздан, ще духне севернякът.
Ще засвисти на воля във комина.
А вътре, свит на топка, ще дреме котаракът.
Ще мърка пред горящата камина.
Снегът ще се разтапя. И от вода препълнени,
ще запреливат медните улуци.
От звуците им звънкащи, под китеници вълнени,
ще спят до късно малките ни внуци.
И преди още пролет, красива, да настъпи-
земята с пъстра дреха да обкичи,
из под снега натрупал, свенливо, ще напъпи
и ще разцъфне първото кокиче.
Морето ще ни вика, разпенило вълните-
на толкоз много спомени, богато.
И с вечния си ритъм ще отброява дните,
в очакване на следващото лято.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени