4 мая 2018 г., 11:42

В петък 

  Поэзия
1919 11 12

Разпускам си косата всеки петък

и тръгвам с любопитство към неделя.

По стръмните синкопи на сърцето

подскачат в мен желанията смели.

 

Притихвам и очаквам... И гадая,

ще спре ли любовта до мен небрежно...

ще блесне ли в самотната ми стая,

изпратена по птица синя нежност...

 

Дали ще ме прегърне ненадейно

една мелодия от детски спомен,

а вятърът — тоз хулиган — ще вейне

и ще подгони по света огромен

 

неказаните още бледи думи,

рой мисли като трепкащи свещици?

Дали с копнежа, плашещо безумен

ще се стопя във нечии зеници?

 

 

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??