4 may 2018, 11:42

В петък 

  Poesía
1918 11 12

Разпускам си косата всеки петък

и тръгвам с любопитство към неделя.

По стръмните синкопи на сърцето

подскачат в мен желанията смели.

 

Притихвам и очаквам... И гадая,

ще спре ли любовта до мен небрежно...

ще блесне ли в самотната ми стая,

изпратена по птица синя нежност...

 

Дали ще ме прегърне ненадейно

една мелодия от детски спомен,

а вятърът — тоз хулиган — ще вейне

и ще подгони по света огромен

 

неказаните още бледи думи,

рой мисли като трепкащи свещици?

Дали с копнежа, плашещо безумен

ще се стопя във нечии зеници?

 

 

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??