Тихо, тихичко е в планината

и безкрайно свири изморен щурец,

а някак си умислена е пак гората,

нежно галена от летния ветрец.

Тъмна е нощта в горите,

но светло е някак си в душата,

оглеждам се безкрайно във звездите

сред девствения мирис на тревата!

По стъпките на предците свои

през пътеки дълги ще вървя,

ще преследвам целите свои

и всеки връх сама ще покоря!

Ще вдишам глътката живот,

свеж като зелената поляна

и ще тръгна по пътя безбрежен

към своята човешка промяна.