Тихо, тихичко е в планината
и безкрайно свири изморен щурец,
а някак си умислена е пак гората,
нежно галена от летния ветрец.
Тъмна е нощта в горите,
но светло е някак си в душата,
оглеждам се безкрайно във звездите
сред девствения мирис на тревата!
По стъпките на предците свои
през пътеки дълги ще вървя,
ще преследвам целите свои
и всеки връх сама ще покоря!
Ще вдишам глътката живот,
свеж като зелената поляна
и ще тръгна по пътя безбрежен
към своята човешка промяна.
© Никоя Всички права запазени