В полите на нощта открих очите ти - светулки бели в гъстата тъма. Погледнах в тях - изпих сълзите им и болката им стана моя болка.
В сивотата кръговратна засия душата ти, макар и малко тъжно-безнадеждна, тя стопли моя свят с крилата си, прегърна го с дъга - така копнежно.
В борбата за живот до теб застанах като скала - тъй твърда и непоклатима. В протегната ръка - сърце... аз друго нямах но има ли любов, то значи всичко има.
В обречения час на вечността - над тебе плача. По пътя черен и незнаен днес отмина ти. Поспри, до рамото ти искам пак да крача - нали сме двамата в добро и зло! Завинаги!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!