В полите на нощта

1.05.2008 г., 18:24 ч.

Поезия

679 0 2

В полите на нощта

В полите на нощта открих очите ти -
светулки бели в гъстата тъма.
Погледнах в тях - изпих сълзите им
и болката им стана моя болка.

В сивотата кръговратна засия душата ти,
макар и малко тъжно-безнадеждна,
тя стопли моя свят с крилата си,
прегърна го с дъга - така копнежно.

В борбата за живот до теб застанах
като скала - тъй твърда и непоклатима.
В протегната ръка - сърце... аз друго нямах
но има ли любов, то значи всичко има.

В обречения час на вечността - над тебе плача.
По пътя черен и незнаен днес отмина ти.
Поспри, до рамото ти искам пак да крача -
нали сме двамата в добро и зло! Завинаги!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

niko_niko (Нико Ников)

2008-05-04T19:53:10+03:00

Хареса ми. Много е красиво.
Уенди (Бианка Габровска)

2008-05-01T18:28:43+03:00

"но има ли любов, то значи има всичко!"
Много дълбоко и тежко стихотворение!Поздрав!