В стаята със спуснати завеси...

13 окт. 2010 г., 21:45

Поэзия

437 0 4

С падането на нощта се появявам

в стаята със спуснати завеси.

В твойте мисли оживявам…

да ме имаш там е лесно.

В мрака на нощта танцувам

като фея, вещица, жена.

В мечтите ти гостувам

чак до края на нощта.

Ала щом луната избледнее

и звездите се стопят,

щом и слънцето изгрее,

щом светулките заспят,

моят танц в миг ще секне,

ще изчезна с нощта…

И в стаята със спуснати завеси

ще остане само тишина.