В стаята със спуснати завеси...

13 oct 2010, 21:45

Poesía

440 0 4

С падането на нощта се появявам

в стаята със спуснати завеси.

В твойте мисли оживявам…

да ме имаш там е лесно.

В мрака на нощта танцувам

като фея, вещица, жена.

В мечтите ти гостувам

чак до края на нощта.

Ала щом луната избледнее

и звездите се стопят,

щом и слънцето изгрее,

щом светулките заспят,

моят танц в миг ще секне,

ще изчезна с нощта…

И в стаята със спуснати завеси

ще остане само тишина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.