29 февр. 2020 г., 11:25

В свят от обич огрян 

  Поэзия » Другая
420 8 13

И дъждът полудя. Умори се, от сричане.
И бърбори капчук. Сини тайни разказва.
Вятър в клоните спи. Премалял - от обичане,
шият птици дъга по  небесната пазва.

 

Тихо жици звънят. С лястовиче наричане,
в своя сън електрически  пролет предсказват.
А сред свойте мравуняци, в мравешко тичане,
дребни хора кокичета бели погазват.

 

Тя ще дойде от юг, с нарисувани щъркели,
кой каквото си ще за сезона да казва.
И ще прихне от смях: Вижте, колко сте сбъркали!
В свят от обич огрян, слънцето не залязва!

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??