И дъждът полудя. Умори се, от сричане.
И бърбори капчук. Сини тайни разказва.
Вятър в клоните спи. Премалял - от обичане,
шият птици дъга по небесната пазва.
Тихо жици звънят. С лястовиче наричане,
в своя сън електрически пролет предсказват.
А сред свойте мравуняци, в мравешко тичане,
дребни хора кокичета бели погазват.
Тя ще дойде от юг, с нарисувани щъркели,
кой каквото си ще за сезона да казва.
И ще прихне от смях: Вижте, колко сте сбъркали!
В свят от обич огрян, слънцето не залязва!