В тишината на нощта

               В тишината на нощта часовникът

               отмерва бавно времето…

               а мислите ми реят се в нощта

               и чакат без надежда утрото.

               И ето, вик раздира тишината на нощта.

               И ето, аз живея, но с пречупена душа.

               И ето, аз дишам в този миг.

               Вик раздира тишината на нощта…

                В капан остават моите мисли,...

                а времето пулсира в кръвта ми,

                прегръщам аз звездите със душата си

                и искам да изгреят днес в съня ми…

                 В капана на живота бавно гасна,

                 окована от болка и терзания.

                 Душата ми гори сега на клада,

                 не виждаш ли, как изгря в небето

                 днес съдбата ми…

                  Обречена да броди тъй самотна,

                  пустинно оголяла с кървящи рани,

                  през които днес изтича май животът ми…

                  не намерил пътя си…

                   И лута се душата без посока,

                   и търси бряг и търси светлина.

                   Жадува днес сърцето ми за обич,

                   ще протегнеш ли към мен ръка…

                    Ще разкъсаш ли тежките окови,

                    които са се впили в душата ми…

                    Не чуваш ли?

                    Вик раздира тишината на нощта…