В тишината на нощта
В тишината на нощта часовникът
отмерва бавно времето…
а мислите ми реят се в нощта
и чакат без надежда утрото.
И ето, вик раздира тишината на нощта.
И ето, аз живея, но с пречупена душа.
И ето, аз дишам в този миг.
Вик раздира тишината на нощта…
В капан остават моите мисли,...
а времето пулсира в кръвта ми,
прегръщам аз звездите със душата си
и искам да изгреят днес в съня ми…
В капана на живота бавно гасна,
окована от болка и терзания.
Душата ми гори сега на клада,
не виждаш ли, как изгря в небето
днес съдбата ми…
Обречена да броди тъй самотна,
пустинно оголяла с кървящи рани,
през които днес изтича май животът ми…
не намерил пътя си…
И лута се душата без посока,
и търси бряг и търси светлина.
Жадува днес сърцето ми за обич,
ще протегнеш ли към мен ръка…
Ще разкъсаш ли тежките окови,
които са се впили в душата ми…
Не чуваш ли?
Вик раздира тишината на нощта…
© Катя Todos los derechos reservados
много не искат да го видят..
на мен ми звучи оптимистично , мКр и тъжно